Имa периоди, в които се чувстваме долу. Тежко ни е даже да ходим по улицата, да се потопим в сивото ежедневие. Лоши мисли са се загнездили по ъгълчетата на съзнанието ни, и ни обстрелват минута след минута.
Тези периоди са нормални. Самият аз в момента изпитвам подобни трудности. Трябва да разберем, че лошото ни настроение и черногледия ни кръгозор убиват възможност след възможност. Трябва да разберем, че самите ние сме избрали да се чувстваме по този начин, това е в нашия кръг на влияние. Мислите, които минават през главата ни - са наш избор. Настроението, в което сме - наш избор. Дали денят е бил добър или лош - наш избор. Всичко това е наш избор.
И всичко извира от мислите. Ако съзнанието е градина, а мислите - растения (Кехоу), ние трябва да сме градинарите. Ако досега не сме обръщали внимание на тази градина - бъдете сигурни, че там има много плевели. (разбира се, има и хора, които сякаш са научили това още с раждането и са свършили почистването и без да го разберат от някъде. Браво на тях! Аз обаче не съм роден талант, и се налага да уча и практикувам тези неща).
Скоро например имах особено натрапчива мисъл. Тя не ме оставяше да работя, да съм спокоен, да съм ефективен. Цели часове минаваше и минаваше през съзнанието ми, сякаш бях вцепенен. Тази мисъл си беше плевел, и то от най-лошите. Но както обяснява Тони Робинс, това е именно времето, когато човек може да увеличи "емоционалните си мускули" - да стане по-силен. Бях забравил тези уроци (а и как няма, като не тренирам редовно :) ). Реших всеки път, когато се замислех за негативния факт, да го контраатакувам с простичка, утвърждаваща мисъл. Приемете, че е нещо от сорта на "Всичко ще се оправи. Това е дреболия. Сега ще направя това, това и това и ще се чувствам супер!". И отново: " Всичко ще се оправи, сега ще направя това, това и това и ще се чувствам супер!" Повтарях си го няколко пъти и усещах как настроението ми се подобрява. След пет минути - отново ме налягаха тежки мисли - отново контраатака! Така, след няколко тренировки усетих как излизам от вцепенението и почвам да се оглеждам около мен. Даже седнах и написах този пост, което ме кара да се чувствам още по-добре :) С малко постоянство в тренировките съм сигурен, че ще успея да си направя следващите дни едно по-приятно място.
Понякога да ни се случват недобри неща може да е хубаво - само така човек може да оформи мисления/емоционалния си бицепс. Да стане един малко по-независим и по-голям човек.
Програмата в нашето съзнание е под наш контрол. Ние сме програмистите. Програмирайте с внимание и желание! ;)
вторник, 16 ноември 2010 г.
вторник, 9 ноември 2010 г.
Философията на мравките
Философията на мравките беше разкрита пред мен от едно старо клипче в YouTube на Джим Рон. Той е от по-старата школа мотиватори (която на мен лично доста ми допада), един от менторите на Тони Робинс.
Става въпрос за простичък, но важен принцип (май винаги се стига до това). Когато е лято, мравките работят усърдно, а в главите им има само една мисъл - зимата иде.
Ние хората забравяме този простичък факт. Понякога се чувстваме обичани, финансово обезпечени, здрави - мислим че това ще продължи вечно. Отпуснали сме се, отдавайки се на моментната ни задоволеност, не мислим много за бъдещето, спрели сме да се развиваме. Но - зимата иде! Тази едничка простичка мисъл е нужна, за да станем отново на крака и да работим, да се усъвършенстваме, да не спираме да даваме нещо от себе си за нещата които притежаваме. Когато не го правим - всичко се срутва - най-изненадващо, защото сме спрели да гледаме, да имаме една идея повече внимание към детайлите, които ни бутат в пропастта.
А когато вече сме в пропастта? Когато зимата е дошла? Тя винаги идва, очаквайки я или не. Тогава идва втората част от философията на мравките - "Лятото иде". Тази мисъл не трябва да ни напуска, притиснати от проблеми, болести, вътрешни бури. Понякога се борим с мрака със себе си, с обстоятелствата, и това, което ще ни даде капката сила за да прескочим себе си, може да е тази мисъл.
Лятото иде! :)
Става въпрос за простичък, но важен принцип (май винаги се стига до това). Когато е лято, мравките работят усърдно, а в главите им има само една мисъл - зимата иде.
Ние хората забравяме този простичък факт. Понякога се чувстваме обичани, финансово обезпечени, здрави - мислим че това ще продължи вечно. Отпуснали сме се, отдавайки се на моментната ни задоволеност, не мислим много за бъдещето, спрели сме да се развиваме. Но - зимата иде! Тази едничка простичка мисъл е нужна, за да станем отново на крака и да работим, да се усъвършенстваме, да не спираме да даваме нещо от себе си за нещата които притежаваме. Когато не го правим - всичко се срутва - най-изненадващо, защото сме спрели да гледаме, да имаме една идея повече внимание към детайлите, които ни бутат в пропастта.
А когато вече сме в пропастта? Когато зимата е дошла? Тя винаги идва, очаквайки я или не. Тогава идва втората част от философията на мравките - "Лятото иде". Тази мисъл не трябва да ни напуска, притиснати от проблеми, болести, вътрешни бури. Понякога се борим с мрака със себе си, с обстоятелствата, и това, което ще ни даде капката сила за да прескочим себе си, може да е тази мисъл.
Лятото иде! :)
вторник, 2 ноември 2010 г.
Проблем със спирачките
Преди време писах за спирачките и как те ми помагат да ставам рано.
В плана има проблем - не ми се става рано, а моя човек не иска да ми взима парите. Някак си не му е в природата да ми каже "дай 15 лева" когато аз с мъка съм се измъкнал от леглото в 9:30 след нечовешко пътуване из страната.
След като не искаше да ми взима парите, дисциплината ми замина някъде по дяволите.
Така - плана е приложен за известно време, работи една седмица, не работи от две. Анализа е готов.
Малката промяна - този път ще давам предварително парите (вечер) и ще си ги взимам само ако съм успял да стана навреме. По този начин трудното нещо (взимането на пари от приятел) е премахнато, остава само даването, което е си е направо приятно :) Ако пък си ги заслужа на сутринта, ще си ги взема с удоволствие. Ако не - моя човек е закърпил обяда и може би вечерята.
След прилагането на този план, ще има нов анализ.
В случая имаме:
1. Цел
2. Изготвяне на план
3. Прилагането на плана известно време (препоръчително е поне месец)
4. Анализ
4.1. Прилагането е успешно - продължава се
4.2. Прилагането е неуспешно - създава се нов план, връщаме се на точка 2.
Важното е целта да не се забравя, и да не се помисля, че след първия неуспешен опит тя няма да бъде постигната. В общия случай алгоритъмът важи и за много по-големи и трудни цели - за почти всички. Важно е, че ако анализа се пропуска, нищо няма да стане. Почти никога нищо не сработва от първия път, трябва да се опитва отново и отново.
В плана има проблем - не ми се става рано, а моя човек не иска да ми взима парите. Някак си не му е в природата да ми каже "дай 15 лева" когато аз с мъка съм се измъкнал от леглото в 9:30 след нечовешко пътуване из страната.
След като не искаше да ми взима парите, дисциплината ми замина някъде по дяволите.
Така - плана е приложен за известно време, работи една седмица, не работи от две. Анализа е готов.
Малката промяна - този път ще давам предварително парите (вечер) и ще си ги взимам само ако съм успял да стана навреме. По този начин трудното нещо (взимането на пари от приятел) е премахнато, остава само даването, което е си е направо приятно :) Ако пък си ги заслужа на сутринта, ще си ги взема с удоволствие. Ако не - моя човек е закърпил обяда и може би вечерята.
След прилагането на този план, ще има нов анализ.
В случая имаме:
1. Цел
2. Изготвяне на план
3. Прилагането на плана известно време (препоръчително е поне месец)
4. Анализ
4.1. Прилагането е успешно - продължава се
4.2. Прилагането е неуспешно - създава се нов план, връщаме се на точка 2.
Важното е целта да не се забравя, и да не се помисля, че след първия неуспешен опит тя няма да бъде постигната. В общия случай алгоритъмът важи и за много по-големи и трудни цели - за почти всички. Важно е, че ако анализа се пропуска, нищо няма да стане. Почти никога нищо не сработва от първия път, трябва да се опитва отново и отново.
Абонамент за:
Публикации (Atom)