Спирачката

Спирачките наричам нещата, които ми пречат - или ме спират - от това да се отклоня от целта си.
В момента целта ми е да ставам рано. Знам, че сам (без да имам никаква нужда от това) ще ми е ужасно трудно. От друга страна знам, че това ще е стъпка напред за мен, която ще ми освободи време за важни неща, в които ще се развивам (работа, писане, комуникации) и ще ме освободи от маловажни (пиене, компютърни игри), които ме дърпат назад (поне в моя актуален мироглед).
Спирачката - 15 лева сменят притежателя си всяка сутрин, в която се успя. Не вярвах много, че това ще подейства, но даде значителни резултати - още като отворя очи, и се чудя дали не съм обеднял с 15 лева. Това не ми пречи да спя до 6:59 (рискувайки леко) и да се мятам в леглото 1 час преди това, но все пак в 7:00 съм на линия. Неприятно е, даже стресово първата седмица, но върши работа. А целта е да се свикне веднъж - един месец такова ставане, човек след това ще се освободи от навика трудно.
На мой приятел му бяха обещани значителни пари, ако завърши, от неговите роднини. И изведнъж - магия - с 3 годишно закъснение, човека завършва отраз. Защо? Та той ще загуби няколко хиляди лева от мързел! Това ако не е спирачка!

Наистина мисля, че метода е ефикасен. Създавайки изкуствена нужда за развитие в някаква насока, аз намирам сили да се променя. Неволята учи. А според мен едва по-късно ще осъзная и реалната нужда, която съм имал - едва когато видя реалния напредък и от неговото място се погледна назад. (не ви ли се е случвало да се погледнете години назад, и да си кажете - колко глупав съм бил да правя това/ да се тревожа за онова?) На мен ми се ще да се случи пак - след година, две, да стоя на друго място, да съм друг човек, който ще е една крачка по-близо до човека, който трябва да бъда.