Философията на мравките беше разкрита пред мен от едно старо клипче в YouTube на Джим Рон. Той е от по-старата школа мотиватори (която на мен лично доста ми допада), един от менторите на Тони Робинс.
Става въпрос за простичък, но важен принцип (май винаги се стига до това). Когато е лято, мравките работят усърдно, а в главите им има само една мисъл - зимата иде.
Ние хората забравяме този простичък факт. Понякога се чувстваме обичани, финансово обезпечени, здрави - мислим че това ще продължи вечно. Отпуснали сме се, отдавайки се на моментната ни задоволеност, не мислим много за бъдещето, спрели сме да се развиваме. Но - зимата иде! Тази едничка простичка мисъл е нужна, за да станем отново на крака и да работим, да се усъвършенстваме, да не спираме да даваме нещо от себе си за нещата които притежаваме. Когато не го правим - всичко се срутва - най-изненадващо, защото сме спрели да гледаме, да имаме една идея повече внимание към детайлите, които ни бутат в пропастта.
А когато вече сме в пропастта? Когато зимата е дошла? Тя винаги идва, очаквайки я или не. Тогава идва втората част от философията на мравките - "Лятото иде". Тази мисъл не трябва да ни напуска, притиснати от проблеми, болести, вътрешни бури. Понякога се борим с мрака със себе си, с обстоятелствата, и това, което ще ни даде капката сила за да прескочим себе си, може да е тази мисъл.
Лятото иде! :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар