Лошите мисли

Имa периоди, в които се чувстваме долу. Тежко ни е даже да ходим по улицата, да се потопим в сивото ежедневие. Лоши мисли са се загнездили по ъгълчетата на съзнанието ни, и ни обстрелват минута след минута.
Тези периоди са нормални. Самият аз в момента изпитвам подобни трудности. Трябва да разберем, че лошото ни настроение и черногледия ни кръгозор убиват възможност след възможност. Трябва да разберем, че самите ние сме избрали да се чувстваме по този начин, това е в нашия кръг на влияние. Мислите, които минават през главата ни - са наш избор. Настроението, в което сме - наш избор. Дали денят е бил добър или лош - наш избор. Всичко това е наш избор.
И всичко извира от мислите. Ако съзнанието е градина, а мислите - растения (Кехоу), ние трябва да сме градинарите. Ако досега не сме обръщали внимание на тази градина - бъдете сигурни, че там има много плевели. (разбира се, има и хора, които сякаш са научили това още с раждането и са свършили почистването и без да го разберат от някъде. Браво на тях! Аз обаче не съм роден талант, и се налага да уча и практикувам тези неща).
Скоро например имах особено натрапчива мисъл. Тя не ме оставяше да работя, да съм спокоен, да съм ефективен. Цели часове минаваше и минаваше през съзнанието ми, сякаш бях вцепенен. Тази мисъл си беше плевел, и то от най-лошите. Но както обяснява Тони Робинс, това е именно времето, когато човек може да увеличи "емоционалните си мускули" - да стане по-силен. Бях забравил тези уроци (а и как няма, като не тренирам редовно :) ). Реших всеки път, когато се замислех за негативния факт, да го контраатакувам с простичка, утвърждаваща мисъл. Приемете, че е нещо от сорта на "Всичко ще се оправи. Това е дреболия. Сега ще направя това, това и това и ще се чувствам супер!". И отново: " Всичко ще се оправи, сега ще направя това, това и това и ще се чувствам супер!" Повтарях си го няколко пъти и усещах как настроението ми се подобрява. След пет минути - отново ме налягаха тежки мисли - отново контраатака! Така, след няколко тренировки усетих как излизам от вцепенението и почвам да се оглеждам около мен. Даже седнах и написах този пост, което ме кара да се чувствам още по-добре :) С малко постоянство в тренировките съм сигурен, че ще успея да си направя следващите дни едно по-приятно място.
Понякога да ни се случват недобри неща може да е хубаво - само така човек може да оформи мисления/емоционалния си бицепс. Да стане един малко по-независим и по-голям човек.
Програмата в нашето съзнание е под наш контрол. Ние сме програмистите. Програмирайте с внимание и желание! ;)