Наскоро разбрах, че ключът към по-висше ниво на осъзнаване, е концентрацията.
От много време съм чувал или мислил, че трябва да съм по-концентриран. Като се има предвид, че след постоянството, именно концентрацията е едно от нещата, които ме дърпат назад и ми пречат да се развивам, има логика защо съм отбягвал тази тема. Трудно е да обърнеш поглед някъде и да си кажеш, че там наистина си зле.
Но сега разбрах тази мисъл и на друго ниво - концентрацията е ключът към овладяване на съзнанието, добиване власт над собствения си мозък. "Вашето съзнание може да бъде най-добрия ви слуга, или най-лошия ви господар" - мъдри думи, но не ги бях свързал с истинското значение на концетрацията. Защото благодарение на нея можете да кажете на вашия мозък "Не, няма да мисля за NBA или последните новини в Днес.бг, продължавам работата си по Х". Мозъкът обаче продължава, като радио станция, да ви залива с въпроси, предложения, мисли (често провокирани от "невинните" реклами по сайтове, телевизия):
- Какво ли е станало с Лейди Гага сега?
- А този БлуМеджик Моб дали наистина е толкова добър? Какво мислят в БГМама за него?
- Виж какво е станало на мача снощи!
- Защо не звъннеш на Х и не си поговорите?
- Хапва ми се нещо сладко. Отиди до магазина. Хапва ми се нещо... отиди...
- Нещо днес съм сдухан. Най-добре е да увесиш нос, защото не ми съответсваш на състоянието ми!
и т.н.
Въпросът е кой държи юздите на вашето битие? Мозъкът или аз-а?
Ако имате цели за годината, седмицата и деня (особено написани) ще е много лесно да отречете 90% от тези мисли, и да използвате потенциала на мозъка за стойностни неща. Ако можете да се съсроточите на 100% върху това което правите, такива мисли ще идват все по-рядко и ще можете да чуете истинските неща, които стават в главата ви, може би дажеи и интуицията ви ще се изостри. Това са моите теории, поне. Дългото пътуване към висшата концетрация ми предстои. Но днес със сигурност направих стъпка напред, усещам се по-осъзнат и разбирам колко е важно да се концетрирам и да свършвам нещата на 100%. Вече пренебрегнах нормалните за мен блуждаения на съзнанието и съм два пъти по-ефективен.
Щом мога аз, значи може всеки :)
четвъртък, 29 септември 2011 г.
неделя, 11 септември 2011 г.
Емоциалните нужди
Шестте човешки емоциални нужди според Тони Робинс. "Ако човек намери занимание/среда, което изпълнява поне три от тези нужди, той ще се пристрасти към него/нея".
Примери за пристрастяване: насилие (участие в агитки на футболни отбори); компютърни игри; работа; някакъв спорт или хоби, с несъразмерно отделяно време за него; болезнена зависимост от семейната среда;
Не знам дали тази формула е вярна, но за емоционалните нужди според Тони Робинс бях научил преди около година - и всичко беше толкова логично и вярно. Тъй като бях забравил тази важна информация, а ми се иска известно време да стои на преден план в главата ми (докато стане част от интуитивната ми памет), ще се опитам да я систематизирам тук.
Всички знаем за пирамидата на Маслоу:
1. Физически нужди
2. Сигурност - здраве, работа, семейство, собственост
3. Принадлежност към хора, любов - семейство, приятели
4. Самочувствие - уважение от/към други хора, успехи
5. Само-актуализиране - морал, креативност, липса на предразсъдъци, т.н.
Всяка една от тези стъпки не може да се прескочи, трябва да съществува, за да може човек да скочи на следващото стъпало. Робинс прави нещо подобно, но само за емоционалните нужди на един човек. Според мен шестте нужди, които той описва, се допълват една друга, не е нужно да е изпълнена някоя от тях, за да може да се изпълни друга.
Ето ги и самите тях:
1. Сигурност - тук аналогията с Маслоу е ясна. Заплатата, здравето, покрива над главата, парите в банката.
2. Разнообразие - това противоречи на сигурността. Често проблема на хората, които имат всичко (или поне сигурността), е именно това - липсата на какъвто и да е стимул, опасност, предизвикателство, с което те да се справят. Оттам нататък може да се стигне до различни последствия, от нормални (разнообразни хобита, екскурзии) до изкривени в търсене на удоволствие/адрелин, разнообразие. Парадокса е явен, но съществува, на хората им е нужен баланс между сигурността и разнообразието/предизвикателството.
3. Значимост. Имаше нещо като виц - Какво иска един човек, освен да е сит, с покрив над главата си и със семейство до себе си? Да е прав. Да е прав в своята идея, спор, кауза. Да си прав носи значение за собствената личност. Никой не иска да се събуди един ден и да разбере, че за света е без значение дали съществува или не (нищо че е сит). Според мен, това е една от най-основните и най-пренебрегвани нужди в комуникациите между хората. Често погълнати в собствената си борба за значимост, забравяме да признаем правото от отсрещния за същото.
4. Любов/връзка с други хора - за това всички знаем :) За това е говорено, разказвано, преекспонирано от зората на времето.
5. Растеж, развитие - всеки, който практикува някакво хоби, познава това чувство. Удовлетвореността, че си научил нещо ново. Това се случва и на много други места, но когато хората правят доброволно нещо, в което увеличават познанията си (или мускулатурата си), търсят точно тази нужда.
6. Принос - "Не ща да съм добре, стига Вуте да е зле". Това НЕ е вярно. Хората се чувстват добре, когато дават, помагат. В крайна сметка никой не иска да мисли за себе си като за паразит.
За пример мога да дам шофирането - често съм изнервен от останалите участници на пътя. Те не спазват ограниченията и законите, псуват, засичат те. Когато ми се случи нещо лошо на пътя, най-бързото "лекарство" е да дам път на някого. Чувството на удовлетворение и спокойствие веднага изтрива негативните ми емоции! Щом за нещо толкова ужасно малко може да действа толкова добре, представете си какво ще е ако правим наистина безкористни, добри дела! :)
В заключение мога да кажа, че тези нужди винаги присъстват някъде там вътре в човека отсреща. Ако се постараем да ги видим, да ги разберем и да се съобразим с тях, успехите (вътрешни и външни) няма да закъснеят.
Примери за пристрастяване: насилие (участие в агитки на футболни отбори); компютърни игри; работа; някакъв спорт или хоби, с несъразмерно отделяно време за него; болезнена зависимост от семейната среда;
Не знам дали тази формула е вярна, но за емоционалните нужди според Тони Робинс бях научил преди около година - и всичко беше толкова логично и вярно. Тъй като бях забравил тази важна информация, а ми се иска известно време да стои на преден план в главата ми (докато стане част от интуитивната ми памет), ще се опитам да я систематизирам тук.
Всички знаем за пирамидата на Маслоу:
1. Физически нужди
2. Сигурност - здраве, работа, семейство, собственост
3. Принадлежност към хора, любов - семейство, приятели
4. Самочувствие - уважение от/към други хора, успехи
5. Само-актуализиране - морал, креативност, липса на предразсъдъци, т.н.
Всяка една от тези стъпки не може да се прескочи, трябва да съществува, за да може човек да скочи на следващото стъпало. Робинс прави нещо подобно, но само за емоционалните нужди на един човек. Според мен шестте нужди, които той описва, се допълват една друга, не е нужно да е изпълнена някоя от тях, за да може да се изпълни друга.
Ето ги и самите тях:
1. Сигурност - тук аналогията с Маслоу е ясна. Заплатата, здравето, покрива над главата, парите в банката.
2. Разнообразие - това противоречи на сигурността. Често проблема на хората, които имат всичко (или поне сигурността), е именно това - липсата на какъвто и да е стимул, опасност, предизвикателство, с което те да се справят. Оттам нататък може да се стигне до различни последствия, от нормални (разнообразни хобита, екскурзии) до изкривени в търсене на удоволствие/адрелин, разнообразие. Парадокса е явен, но съществува, на хората им е нужен баланс между сигурността и разнообразието/предизвикателството.
3. Значимост. Имаше нещо като виц - Какво иска един човек, освен да е сит, с покрив над главата си и със семейство до себе си? Да е прав. Да е прав в своята идея, спор, кауза. Да си прав носи значение за собствената личност. Никой не иска да се събуди един ден и да разбере, че за света е без значение дали съществува или не (нищо че е сит). Според мен, това е една от най-основните и най-пренебрегвани нужди в комуникациите между хората. Често погълнати в собствената си борба за значимост, забравяме да признаем правото от отсрещния за същото.
4. Любов/връзка с други хора - за това всички знаем :) За това е говорено, разказвано, преекспонирано от зората на времето.
5. Растеж, развитие - всеки, който практикува някакво хоби, познава това чувство. Удовлетвореността, че си научил нещо ново. Това се случва и на много други места, но когато хората правят доброволно нещо, в което увеличават познанията си (или мускулатурата си), търсят точно тази нужда.
6. Принос - "Не ща да съм добре, стига Вуте да е зле". Това НЕ е вярно. Хората се чувстват добре, когато дават, помагат. В крайна сметка никой не иска да мисли за себе си като за паразит.
За пример мога да дам шофирането - често съм изнервен от останалите участници на пътя. Те не спазват ограниченията и законите, псуват, засичат те. Когато ми се случи нещо лошо на пътя, най-бързото "лекарство" е да дам път на някого. Чувството на удовлетворение и спокойствие веднага изтрива негативните ми емоции! Щом за нещо толкова ужасно малко може да действа толкова добре, представете си какво ще е ако правим наистина безкористни, добри дела! :)
В заключение мога да кажа, че тези нужди винаги присъстват някъде там вътре в човека отсреща. Ако се постараем да ги видим, да ги разберем и да се съобразим с тях, успехите (вътрешни и външни) няма да закъснеят.
събота, 6 август 2011 г.
Избирам...
Учителя го погледна през трите предмета на масата.
- Какво избираш?
- Избирам лъжицата.
- Какво избираш?
Ученикът се замисли за момент.
- Избирам лъжицата.
- Какво избираш?
Този път отговора беше уверен.
- Избирам лъжицата.
- И петстотин пъти да я избереш, ако не посегнеш да я вземеш, тя няма да стане твоя.
- Какво избираш?
- Избирам лъжицата.
- Какво избираш?
Ученикът се замисли за момент.
- Избирам лъжицата.
- Какво избираш?
Този път отговора беше уверен.
- Избирам лъжицата.
- И петстотин пъти да я избереш, ако не посегнеш да я вземеш, тя няма да стане твоя.
понеделник, 6 юни 2011 г.
Как да достигнем до мотивацията и ентусиазма, водещи до действия
Има неща, които трудно мога да приема, че са приятни за правене.
Обикновено преди да свършим каквото и да е, трябва да направим нещо предварително. Едно от нещата е да се организираме, друго - да се мотивираме.
Даже когато горя от нетърпение да се захвана със задачата, а трябва да се организирам преди това, ме обзема неспособност да предприма първата крачка. Изглежда сякаш планина е надвиснала над мен и никога няма да я изкача.
А има и задачи, за които не знам абсолютно нищо, и трябва да проуча много преди изобщо да мога да започна. Неяснотата около изпълнението на дадена задача може да парализира всеки човек.
Има и по-лошо - неясна цел. Тогава трябва да се положи много труд, за да се изясни целта първо, после метода, и накрая да се започне с изпълнението.
При всички тези неща може да загубим ентусиазъм и мотивация за "екшън", действие. А без него няма как да постигнем нашата цел или.... каквото и да е. Без действие не става нищо, а без обмислено действие - съвсем нищо.
За да стигнем до обмислени, последователни, концентрирани и постоянни действия, трябва да работим над ежедневния си ентусиазъм. Още със събуждането има няколко прости стъпки, които можем да направим, за да сме на 100% през деня.
1) Преглед на целите - първо дългосрочните, после средносрочни (може би месец, седмица), и накрая за деня
2) Преглед на плана - отново дългосрочен, месец, седмица, ден
- ако успеете да си направите план за всеки 15 минути на целия работен ден, гарантирам че можете да свършите 50-100% повече неща през деня, отколкото всеки нормален работен ден. Това - само ако искате да свършите повече работа през деня! Ако искате да запазите вашата ефективност/неефективност, не го правете!
3) Много добро - за постигане на всяка от вашите поставени цели, можете да се наградите с нещо. Пример - програмист - фикснете някой бъг, наградете се със хапка от бисквита. Адвокат - прочетете закона, който ви трябва, за да решите първата трудност по пътя и си направете кафе. Бизнесмен - спечелете 2000 лева тази седмица и се наградете с купон с приятели. Всеки - направете си подробен план за деня и тогава се наградете със закуска. Откажете да се забавлявате и да извършвате каквато и да било приятна дейност преди да знаете защо я правите и какво сте постигнали, за да се наградите с това!
4) Свършете нещо полезно за вас и вашите цели. Постигнете нещо. Нищо не може да ви вдъхнови така, както тази стъпка.
Аз ще правя тези четири стъпки всяка сутрин следващия месец. Щом мога и аз, можеш и ти.
Обикновено преди да свършим каквото и да е, трябва да направим нещо предварително. Едно от нещата е да се организираме, друго - да се мотивираме.
Даже когато горя от нетърпение да се захвана със задачата, а трябва да се организирам преди това, ме обзема неспособност да предприма първата крачка. Изглежда сякаш планина е надвиснала над мен и никога няма да я изкача.
А има и задачи, за които не знам абсолютно нищо, и трябва да проуча много преди изобщо да мога да започна. Неяснотата около изпълнението на дадена задача може да парализира всеки човек.
Има и по-лошо - неясна цел. Тогава трябва да се положи много труд, за да се изясни целта първо, после метода, и накрая да се започне с изпълнението.
При всички тези неща може да загубим ентусиазъм и мотивация за "екшън", действие. А без него няма как да постигнем нашата цел или.... каквото и да е. Без действие не става нищо, а без обмислено действие - съвсем нищо.
За да стигнем до обмислени, последователни, концентрирани и постоянни действия, трябва да работим над ежедневния си ентусиазъм. Още със събуждането има няколко прости стъпки, които можем да направим, за да сме на 100% през деня.
1) Преглед на целите - първо дългосрочните, после средносрочни (може би месец, седмица), и накрая за деня
2) Преглед на плана - отново дългосрочен, месец, седмица, ден
- ако успеете да си направите план за всеки 15 минути на целия работен ден, гарантирам че можете да свършите 50-100% повече неща през деня, отколкото всеки нормален работен ден. Това - само ако искате да свършите повече работа през деня! Ако искате да запазите вашата ефективност/неефективност, не го правете!
3) Много добро - за постигане на всяка от вашите поставени цели, можете да се наградите с нещо. Пример - програмист - фикснете някой бъг, наградете се със хапка от бисквита. Адвокат - прочетете закона, който ви трябва, за да решите първата трудност по пътя и си направете кафе. Бизнесмен - спечелете 2000 лева тази седмица и се наградете с купон с приятели. Всеки - направете си подробен план за деня и тогава се наградете със закуска. Откажете да се забавлявате и да извършвате каквато и да било приятна дейност преди да знаете защо я правите и какво сте постигнали, за да се наградите с това!
4) Свършете нещо полезно за вас и вашите цели. Постигнете нещо. Нищо не може да ви вдъхнови така, както тази стъпка.
Аз ще правя тези четири стъпки всяка сутрин следващия месец. Щом мога и аз, можеш и ти.
събота, 2 април 2011 г.
Относно отлагането
След слушане на малко аудиокниги, знам малко повече за борбата с отлагането. Когато човек се окаже в ситуация, която трябва да върши наистина неприятна за него работа, тя обикновено е важна, а в повечето случаи - и спешна. Ето няколко съвета, които мога да дам (на себе си, най-вече) за свършването на (важната!) работа:
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
DO IT NOW!
четвъртък, 31 март 2011 г.
След паузата
Доста време не съм въвел нищо в блога. (някак очевидно е).
Отново е време за анализ. (Задължителен за всеки, който иска да открие и поправи грешките си.)
Само малко теория (Стивън Кови): могат да се разграничат два типа инвестиране на вашето време, които водят до различни резултати - едното води до директна Продукция, а другото - до разширяване на Способността за Продукция (П и СП). Ако Продукцията е златното яйце на кокошката, то Способността за Продукция е самата кокошка. Трудно може да влагаме времето си и да получаваме и двете неща. Обикновено когато изработваме Продукцията, СП не расте, или направо си намалява, а когато се опитваме да подобрим нещата, да разширим СП, не даваме продукт. Когато тормозим кокошката да дава златните яйца, тя линее (способността ни да даваме резултати намалява), и обратното - когато я храним (но намалим самата продукция), поим я, СП расте, и след време - резултатите които дава това.
Когато вършим трудна, лошо познаваема работа, тя не ни носи доходи, защото я вършим бавно, а някой опитен получава същия хонорар за много по-малко време. Но тогава ние храним нашето СП - нашите знания в тази област. След месеци ще сме по-знаещи, с повече способности да правим пари, и то бързо.
Последните месеци управлявах криза след криза, проект след проект. В крайна сметка свърших много работа по неприятния начин, взех едно нелошо количество пари. Сега работя по-малко, за повече пари. Може да се каже, че съм добре. Но като се вгледам внимателно, отново се вижда солидно количество грешки.
1. След свършването на нещата в първи квадрант (спешни+важни), не използвах инерцията, за да се потопя във втори квадрант (наистина важните! без да са спешни). Оставих настрани много неща, които ми носеха удовлетворение, вместо това се отдадох на почивка.
2. По теорията на Стивън Кови за Продукцията и Способността за Продукция, сега е златното време да пожъна малко Продукт. Зная доста в дадени области (програмиране на Андроид, iPhone, т.н., мениджмънт донякъде, заради многото кризисно завършени проекти) и мога да взимам пари за тези знания. Ако оставя нещата така, ще изкарвам добри пари няколко години. След това ще съм out of business. Трябва да се развивам, да трупам знания и умения. Да се изритам извън зоната ми на комфорт.
3. Ставам късно, темпото ми е бавно заради по-добрата работа.
4. Отлагам
5. Спрях си блога
Ако продължа така, ще фалирам умствено, а после и финансово.
Отново е време за анализ. (Задължителен за всеки, който иска да открие и поправи грешките си.)
Само малко теория (Стивън Кови): могат да се разграничат два типа инвестиране на вашето време, които водят до различни резултати - едното води до директна Продукция, а другото - до разширяване на Способността за Продукция (П и СП). Ако Продукцията е златното яйце на кокошката, то Способността за Продукция е самата кокошка. Трудно може да влагаме времето си и да получаваме и двете неща. Обикновено когато изработваме Продукцията, СП не расте, или направо си намалява, а когато се опитваме да подобрим нещата, да разширим СП, не даваме продукт. Когато тормозим кокошката да дава златните яйца, тя линее (способността ни да даваме резултати намалява), и обратното - когато я храним (но намалим самата продукция), поим я, СП расте, и след време - резултатите които дава това.
Когато вършим трудна, лошо познаваема работа, тя не ни носи доходи, защото я вършим бавно, а някой опитен получава същия хонорар за много по-малко време. Но тогава ние храним нашето СП - нашите знания в тази област. След месеци ще сме по-знаещи, с повече способности да правим пари, и то бързо.
Последните месеци управлявах криза след криза, проект след проект. В крайна сметка свърших много работа по неприятния начин, взех едно нелошо количество пари. Сега работя по-малко, за повече пари. Може да се каже, че съм добре. Но като се вгледам внимателно, отново се вижда солидно количество грешки.
1. След свършването на нещата в първи квадрант (спешни+важни), не използвах инерцията, за да се потопя във втори квадрант (наистина важните! без да са спешни). Оставих настрани много неща, които ми носеха удовлетворение, вместо това се отдадох на почивка.
2. По теорията на Стивън Кови за Продукцията и Способността за Продукция, сега е златното време да пожъна малко Продукт. Зная доста в дадени области (програмиране на Андроид, iPhone, т.н., мениджмънт донякъде, заради многото кризисно завършени проекти) и мога да взимам пари за тези знания. Ако оставя нещата така, ще изкарвам добри пари няколко години. След това ще съм out of business. Трябва да се развивам, да трупам знания и умения. Да се изритам извън зоната ми на комфорт.
3. Ставам късно, темпото ми е бавно заради по-добрата работа.
4. Отлагам
5. Спрях си блога
Ако продължа така, ще фалирам умствено, а после и финансово.
вторник, 16 ноември 2010 г.
Лошите мисли
Имa периоди, в които се чувстваме долу. Тежко ни е даже да ходим по улицата, да се потопим в сивото ежедневие. Лоши мисли са се загнездили по ъгълчетата на съзнанието ни, и ни обстрелват минута след минута.
Тези периоди са нормални. Самият аз в момента изпитвам подобни трудности. Трябва да разберем, че лошото ни настроение и черногледия ни кръгозор убиват възможност след възможност. Трябва да разберем, че самите ние сме избрали да се чувстваме по този начин, това е в нашия кръг на влияние. Мислите, които минават през главата ни - са наш избор. Настроението, в което сме - наш избор. Дали денят е бил добър или лош - наш избор. Всичко това е наш избор.
И всичко извира от мислите. Ако съзнанието е градина, а мислите - растения (Кехоу), ние трябва да сме градинарите. Ако досега не сме обръщали внимание на тази градина - бъдете сигурни, че там има много плевели. (разбира се, има и хора, които сякаш са научили това още с раждането и са свършили почистването и без да го разберат от някъде. Браво на тях! Аз обаче не съм роден талант, и се налага да уча и практикувам тези неща).
Скоро например имах особено натрапчива мисъл. Тя не ме оставяше да работя, да съм спокоен, да съм ефективен. Цели часове минаваше и минаваше през съзнанието ми, сякаш бях вцепенен. Тази мисъл си беше плевел, и то от най-лошите. Но както обяснява Тони Робинс, това е именно времето, когато човек може да увеличи "емоционалните си мускули" - да стане по-силен. Бях забравил тези уроци (а и как няма, като не тренирам редовно :) ). Реших всеки път, когато се замислех за негативния факт, да го контраатакувам с простичка, утвърждаваща мисъл. Приемете, че е нещо от сорта на "Всичко ще се оправи. Това е дреболия. Сега ще направя това, това и това и ще се чувствам супер!". И отново: " Всичко ще се оправи, сега ще направя това, това и това и ще се чувствам супер!" Повтарях си го няколко пъти и усещах как настроението ми се подобрява. След пет минути - отново ме налягаха тежки мисли - отново контраатака! Така, след няколко тренировки усетих как излизам от вцепенението и почвам да се оглеждам около мен. Даже седнах и написах този пост, което ме кара да се чувствам още по-добре :) С малко постоянство в тренировките съм сигурен, че ще успея да си направя следващите дни едно по-приятно място.
Понякога да ни се случват недобри неща може да е хубаво - само така човек може да оформи мисления/емоционалния си бицепс. Да стане един малко по-независим и по-голям човек.
Програмата в нашето съзнание е под наш контрол. Ние сме програмистите. Програмирайте с внимание и желание! ;)
Тези периоди са нормални. Самият аз в момента изпитвам подобни трудности. Трябва да разберем, че лошото ни настроение и черногледия ни кръгозор убиват възможност след възможност. Трябва да разберем, че самите ние сме избрали да се чувстваме по този начин, това е в нашия кръг на влияние. Мислите, които минават през главата ни - са наш избор. Настроението, в което сме - наш избор. Дали денят е бил добър или лош - наш избор. Всичко това е наш избор.
И всичко извира от мислите. Ако съзнанието е градина, а мислите - растения (Кехоу), ние трябва да сме градинарите. Ако досега не сме обръщали внимание на тази градина - бъдете сигурни, че там има много плевели. (разбира се, има и хора, които сякаш са научили това още с раждането и са свършили почистването и без да го разберат от някъде. Браво на тях! Аз обаче не съм роден талант, и се налага да уча и практикувам тези неща).
Скоро например имах особено натрапчива мисъл. Тя не ме оставяше да работя, да съм спокоен, да съм ефективен. Цели часове минаваше и минаваше през съзнанието ми, сякаш бях вцепенен. Тази мисъл си беше плевел, и то от най-лошите. Но както обяснява Тони Робинс, това е именно времето, когато човек може да увеличи "емоционалните си мускули" - да стане по-силен. Бях забравил тези уроци (а и как няма, като не тренирам редовно :) ). Реших всеки път, когато се замислех за негативния факт, да го контраатакувам с простичка, утвърждаваща мисъл. Приемете, че е нещо от сорта на "Всичко ще се оправи. Това е дреболия. Сега ще направя това, това и това и ще се чувствам супер!". И отново: " Всичко ще се оправи, сега ще направя това, това и това и ще се чувствам супер!" Повтарях си го няколко пъти и усещах как настроението ми се подобрява. След пет минути - отново ме налягаха тежки мисли - отново контраатака! Така, след няколко тренировки усетих как излизам от вцепенението и почвам да се оглеждам около мен. Даже седнах и написах този пост, което ме кара да се чувствам още по-добре :) С малко постоянство в тренировките съм сигурен, че ще успея да си направя следващите дни едно по-приятно място.
Понякога да ни се случват недобри неща може да е хубаво - само така човек може да оформи мисления/емоционалния си бицепс. Да стане един малко по-независим и по-голям човек.
Програмата в нашето съзнание е под наш контрол. Ние сме програмистите. Програмирайте с внимание и желание! ;)
Абонамент за:
Публикации (Atom)