Защо отлагаме? Защо отлагаме нашето развитие? Защо отлагаме нашата работа, задачи, любов, приятелства, топли думи, извинения? Защо отлагаме нашия живот?
Аз самия съм жертва на тактиката на отлагането. Според мен на първо място стои една причина да правим тази фатална грешка - не разбираме. Не разбираме колко малко време имаме на този свят. Живота ни се вижда като нишка, отиваща в безкрая, и често не разбираме колко грешим, докато не се свие до малка, болезнена точка. А тогава може да е късно да го променим, защото сме отложили едно, две неща…
Един преподавател казал на учениците си - живейте до следващата седмица, сякаш това е последния семестър на вашия живот. Някои от тях се опитали да го направят, и изживели най-пълноценната седмица за години наред. Изведнъж всяко действие, което извършвали, станало важно, започнали да мислят за ценните неща, за времето, което имали, за това какво са, какво са постигнали в света, какво са направили с душата си. Казали на най-близките си, че ги обичат, прощавали на провинилите се спрямо тях, обърнали внимание на приятелите си.
Направили неща, които всеки човек е длъжен (за себе си, за собственото си самоуважение) да прави, които смятали за важни, но неспешни. Ако мислим, че живота е дълъг и ще прости нашето закъснение, можем да останем лошо изненадани. Само осъзнавайки нашето място в света, можем да изпълним действията си със сила, смисъл, да видим нашата цел. Да направим нещата както трябва.
Първата крачка, като всяко знание, е да го осъзнаем с ума си. Втората - с нещо, което е по-дълбоко, със сърцето си, душата си, наречето го както искате. Когато едно познание стигне там, стане част от човека, тогава той наистина знае. Знае че дните му са преброени и трябва да се отнася с тях като със скъп дар, даден му, за да изпълни целта си в този свят. И да действа както са действали най-великите на този свят - неотклонно към своята цел, даващи на хората около тях толкова, колкото могат да дадат.
Когато научим това със сърцето си, как можем да си позволим да отложим важното за утре?
Стивън Кови, навик 2 - започни с идеята за края.
Карлос Кастанеда, "Пътуване към Икстлан":
"Съсредоточи вниманието си върху теб и твоята смърт без угризения, без тъга, без тревога. Съсредоточи вниманието си върху факта, че нямаш време, и нека делата ти текат спокойно. Нека всяко твое дело бъде последната ти битка на земята. Само така делата ти ще бъдат справедливи и силни. В противен случай те ще бъдат, докато си жив, дела на един плах човек … Повечето хора скачат от едно дело на друго без никаква борба, без мисъл. Ловецът, напротив, преценява всеки ход и тъй като притежава вътрешно познание за смъртта си, продължава своя път разсъдливо, като че всяка негова постъпка е последната му битка … Ловецът отдава дължимото уважение на последната си битка. Съвсем естествено е последното му деяние на земата да бъде най-доброто, на което е способен".
randy pausch, Последната лекция:
http://www.youtube.com/watch?v=ji5_MqicxSo
сряда, 25 август 2010 г.
понеделник, 23 август 2010 г.
Важните десет процента
Част от живота се състои в това да се изкарат пари, и после да се изхарчат за всякакви всекидневни нужди и за развитие.
Но един въпрос е доста важен - как да се изхарчат точно тези пари?
Преди години взимах много добра заплата за възрастта си. Незнайно как обаче те не ми стигаха и даже съм взимал назаем някои от месеците. Сега знам готови формули и философии, които помагат на хората в управлението на техните финанси.
Помислете само - всеки ден парите изтичат от вас. Светът измисля всякакви хитроумни начини да привлече този източник на блага от вас, и вие се съгласявате с него. Харчим разумно и безумно, някой път и ние не знаем за какво. Само когато останем без пари, се сещаме за нуждите и и стисваме малкото банкноти. Новата за мен идея е, че когато се сдобием с пари, които сме спечелили не много лесно и не особено забавно - трябва да кажем "част от това е мое и за никой друг". Нито за играчки за 1 лев, нито за нов процесор, нито за колата - само за мен, семейството ми, бъдещето ми.
Т. Харв Екър, Джордж Клейсън - това са само 2-ма от многото автори, мислили за парите и техния поток през нас, който често ни оставя без сили и с празен портфейл. Т. Харв Екър, живеещ в сравнително богата държава като щатите, споделя своето 50% виждане - 50% харчи за всекидневни неща, 40% спестявай в различни фондове, с 10% си купи скъпи удоволствия - за да не забравяш за какво живееш :). Джордж Клейсън е на същото мнение - всеки месец спестявай не по-малко от 1/10 от дохода си.
В Бг е по-трудно да живееш с подобен на 50-те процента подход (е, познавам програмисти, които спокойно могат да си го позволят :) ). Но все пак 10% няма да наранят нашите нужди, а с времето ще може да се натрупа значителна сума. Аз бих казал така - сметнете своите месечни нужди, ако трябва следете за какво изтичат парите всеки ден в продължение на 2-3 месеца. Като се видят числата добре, човек ще знае къде трябва да отсече от разходите си и ще има ясна визия откъде да вземе 10-те процента. А 10% е задължителната сума. Всеки може да го направи. За хора с по-голям доход - те сигурно вече са сметнали своите нужди и спокойно могат да заделят 20-30%, даже 40% от доходите си.
Ако сте съгласни с мен и даже вече сте спестили някой-друг куп пари, идва следващия въпрос. Който ще дойде следващия път :)
Но един въпрос е доста важен - как да се изхарчат точно тези пари?
Преди години взимах много добра заплата за възрастта си. Незнайно как обаче те не ми стигаха и даже съм взимал назаем някои от месеците. Сега знам готови формули и философии, които помагат на хората в управлението на техните финанси.
Помислете само - всеки ден парите изтичат от вас. Светът измисля всякакви хитроумни начини да привлече този източник на блага от вас, и вие се съгласявате с него. Харчим разумно и безумно, някой път и ние не знаем за какво. Само когато останем без пари, се сещаме за нуждите и и стисваме малкото банкноти. Новата за мен идея е, че когато се сдобием с пари, които сме спечелили не много лесно и не особено забавно - трябва да кажем "част от това е мое и за никой друг". Нито за играчки за 1 лев, нито за нов процесор, нито за колата - само за мен, семейството ми, бъдещето ми.
Т. Харв Екър, Джордж Клейсън - това са само 2-ма от многото автори, мислили за парите и техния поток през нас, който често ни оставя без сили и с празен портфейл. Т. Харв Екър, живеещ в сравнително богата държава като щатите, споделя своето 50% виждане - 50% харчи за всекидневни неща, 40% спестявай в различни фондове, с 10% си купи скъпи удоволствия - за да не забравяш за какво живееш :). Джордж Клейсън е на същото мнение - всеки месец спестявай не по-малко от 1/10 от дохода си.
В Бг е по-трудно да живееш с подобен на 50-те процента подход (е, познавам програмисти, които спокойно могат да си го позволят :) ). Но все пак 10% няма да наранят нашите нужди, а с времето ще може да се натрупа значителна сума. Аз бих казал така - сметнете своите месечни нужди, ако трябва следете за какво изтичат парите всеки ден в продължение на 2-3 месеца. Като се видят числата добре, човек ще знае къде трябва да отсече от разходите си и ще има ясна визия откъде да вземе 10-те процента. А 10% е задължителната сума. Всеки може да го направи. За хора с по-голям доход - те сигурно вече са сметнали своите нужди и спокойно могат да заделят 20-30%, даже 40% от доходите си.
Ако сте съгласни с мен и даже вече сте спестили някой-друг куп пари, идва следващия въпрос. Който ще дойде следващия път :)
четвъртък, 12 август 2010 г.
Недостигнатия потенциал
Защо хората не достигат своя потенциал? Въпросът ми е интересен, защото напоследък се заглеждам в хората и виждам колко много повече могат да постигнат в професионално, финансово, междуличностно отношение, колко от тях могат да се развиват и страхотно хоби (пеене, рисуване, нещо креативно), но вместо това са в лоши взаимоотношения с околните, или се борят с финансови проблеми, или са депресирани, или просто бездействат.
Много хора ( в повечето случаи - по-умни и по-подготвени от мен) са се опитвали да помогнат и да отговорят на въпроса. Отговора е невероятно комплексен и със сигурност нямам поглед върху него. Някои от моите лични проблеми, които мога да видя, са: липса на контрол, не работя достатъчно, откъсвам се за дълго от действителността.
Да поговорим за липсата на контрол, и то върху емоциите. Много филми създават впечатлението, че ако сме влюбени в някой, чувстваме се депресирани, или нещо друго се е случило - нормално е това чувство да ни контролира, да ни обсебва част от времето, да ни подчинява. Съвсем погрешно виждане, според повечето "preachers of success" (Tony Robbins, John Kehoe, Brian Tracy). Ако искаме да ни контролират емоциите, те ще ни контролират. Ако искаме ние да ги контролираме - има начини. Да се поддържаме във върхово състояние, да мислим положително, да не отпадаме духом - всичко това е възможно, само трябва да се тренира. Лесно е да си в добро настроение когато всичко върви като по вода, но това е все едно да можеш да направиш 50 лицеви опори, а да ти се налага да направиш 5. Но когато дойдат истинските трудности - тогава трябва да се напънем да изградим тези емоционални мускули за добро настроение, за несломим дух. Тогава единствено можем да оттренираме тези мускули, да ги направим по-здрави, само тогава. Ако успеем да го направим един път, два пъти, три пъти - следващия път проблема пак ще изникне, но вместо да губим време в изпитване на излишни емоции, ще запретнем ръкави и ще се сборим с него. С доста по-голям шанс за успех.
Всъщност липсата на контрол на емоциите могат да доведат и до тези дълги паузи от действителността, бягство от реалното. Пример - срещнали сме проблема (раздяла, уволнение), и сме потопени в емоцията на отчаянието. Отново - това е наш избор. И тук ние избираме по-лесния вариант (аз съм част от този списък, но това се променя). Алкохол, компютърни игри, даже наркотици ще ни осигурят тази така "необходима" нереалност, разсейване. Ужасно трудно е в този момент да изправим гордо гръб, да изградим в ума си образа на желаната действителност, и да предприемем реални действия към него. Но това е, което трябва да се случи! Друг начин няма. Всъщност има, но там знаем края, и той е ужасен. Ако обаче успеем, това е 51-вата лицева опора, там е, където се изгражда реалната сила на характера. Ето едно филмче на Тони Робинс, даващо няколко техники за поддържането на върхово състояние (3 часа е, но си заслужава, забележителен човек):
The best from Tonny Robbins
Защо не работим достатъчно? Явно е от мързел. Или има и друго, малко по-подробно обяснение на думичката "мързел"? Случвало ли ви се е да станете сутрин, да потръпнете от неприятното чувство, че трябва да ходите на работа, и да се успите, просто защото нямате желание да се вдигнете от леглото? Не може да не ви се е случвало :) (пък може, но тогава май не трябва да четете този блог, ами да ми дадете няколко съвета :) ).
Защо се получава това? Мисля си, че има няколко причини:
1. работим неприятна за нас, но необходима работа
2. липсват ни цели
Аз лично мисля, че втората причина е най-важната. Целите ни дърпат към тях, а ние правим точно обратното -опитваме се да се избутаме от леглото. Помислете - даже работата да е неприятна, тя ни дава пари. Ако влагаме тези пари в обучение за нещо, което наистина ни харесва, и мислим за тази цел - приятното достигане на желаната квалификация (художник, сценарист, програмист), докато работим неистово за изкарването на тези пари, това няма ли да ни направи ли по-усърдни? Ако целта ни е издигане в същата тази работа, и всеки ден държим целта пред нас, всяка сутрин се събуждаме с мисълта за по-добрия ден, няма ли да вложим повече усилия? Аз не вярвам в "избутването на работния ден". Това е мъчителен процес, в който ценностите, работоспособността ни, съзнанието ни се руши и потъва в прах. Бутането изисква усилия, самата дума е неприятна, и не задава посоката. Ако имаме обезводнен човек, който едвам пълзи в пустинята, и всичко което вижда наоколо са дюни, мислите ли че ще продължи дълго да пълзи към следващата дюна? Но когато целта го е привлякла - окъпан в слънце оазис по средата на пустощта, тялото и съзнанието сами ще изтласкат човека до там. Хубавото е, че нашата цел не зависи от външни обстоятелства (съществуването й или не), сами можем/трябва да изградим оазиса в нашето съзнание.
"Дръж своята цел пред теб, и всичко останало ще се погрижи за себе си".
Много хора ( в повечето случаи - по-умни и по-подготвени от мен) са се опитвали да помогнат и да отговорят на въпроса. Отговора е невероятно комплексен и със сигурност нямам поглед върху него. Някои от моите лични проблеми, които мога да видя, са: липса на контрол, не работя достатъчно, откъсвам се за дълго от действителността.
Да поговорим за липсата на контрол, и то върху емоциите. Много филми създават впечатлението, че ако сме влюбени в някой, чувстваме се депресирани, или нещо друго се е случило - нормално е това чувство да ни контролира, да ни обсебва част от времето, да ни подчинява. Съвсем погрешно виждане, според повечето "preachers of success" (Tony Robbins, John Kehoe, Brian Tracy). Ако искаме да ни контролират емоциите, те ще ни контролират. Ако искаме ние да ги контролираме - има начини. Да се поддържаме във върхово състояние, да мислим положително, да не отпадаме духом - всичко това е възможно, само трябва да се тренира. Лесно е да си в добро настроение когато всичко върви като по вода, но това е все едно да можеш да направиш 50 лицеви опори, а да ти се налага да направиш 5. Но когато дойдат истинските трудности - тогава трябва да се напънем да изградим тези емоционални мускули за добро настроение, за несломим дух. Тогава единствено можем да оттренираме тези мускули, да ги направим по-здрави, само тогава. Ако успеем да го направим един път, два пъти, три пъти - следващия път проблема пак ще изникне, но вместо да губим време в изпитване на излишни емоции, ще запретнем ръкави и ще се сборим с него. С доста по-голям шанс за успех.
Всъщност липсата на контрол на емоциите могат да доведат и до тези дълги паузи от действителността, бягство от реалното. Пример - срещнали сме проблема (раздяла, уволнение), и сме потопени в емоцията на отчаянието. Отново - това е наш избор. И тук ние избираме по-лесния вариант (аз съм част от този списък, но това се променя). Алкохол, компютърни игри, даже наркотици ще ни осигурят тази така "необходима" нереалност, разсейване. Ужасно трудно е в този момент да изправим гордо гръб, да изградим в ума си образа на желаната действителност, и да предприемем реални действия към него. Но това е, което трябва да се случи! Друг начин няма. Всъщност има, но там знаем края, и той е ужасен. Ако обаче успеем, това е 51-вата лицева опора, там е, където се изгражда реалната сила на характера. Ето едно филмче на Тони Робинс, даващо няколко техники за поддържането на върхово състояние (3 часа е, но си заслужава, забележителен човек):
The best from Tonny Robbins
Защо не работим достатъчно? Явно е от мързел. Или има и друго, малко по-подробно обяснение на думичката "мързел"? Случвало ли ви се е да станете сутрин, да потръпнете от неприятното чувство, че трябва да ходите на работа, и да се успите, просто защото нямате желание да се вдигнете от леглото? Не може да не ви се е случвало :) (пък може, но тогава май не трябва да четете този блог, ами да ми дадете няколко съвета :) ).
Защо се получава това? Мисля си, че има няколко причини:
1. работим неприятна за нас, но необходима работа
2. липсват ни цели
Аз лично мисля, че втората причина е най-важната. Целите ни дърпат към тях, а ние правим точно обратното -опитваме се да се избутаме от леглото. Помислете - даже работата да е неприятна, тя ни дава пари. Ако влагаме тези пари в обучение за нещо, което наистина ни харесва, и мислим за тази цел - приятното достигане на желаната квалификация (художник, сценарист, програмист), докато работим неистово за изкарването на тези пари, това няма ли да ни направи ли по-усърдни? Ако целта ни е издигане в същата тази работа, и всеки ден държим целта пред нас, всяка сутрин се събуждаме с мисълта за по-добрия ден, няма ли да вложим повече усилия? Аз не вярвам в "избутването на работния ден". Това е мъчителен процес, в който ценностите, работоспособността ни, съзнанието ни се руши и потъва в прах. Бутането изисква усилия, самата дума е неприятна, и не задава посоката. Ако имаме обезводнен човек, който едвам пълзи в пустинята, и всичко което вижда наоколо са дюни, мислите ли че ще продължи дълго да пълзи към следващата дюна? Но когато целта го е привлякла - окъпан в слънце оазис по средата на пустощта, тялото и съзнанието сами ще изтласкат човека до там. Хубавото е, че нашата цел не зависи от външни обстоятелства (съществуването й или не), сами можем/трябва да изградим оазиса в нашето съзнание.
"Дръж своята цел пред теб, и всичко останало ще се погрижи за себе си".
сряда, 4 август 2010 г.
Проваления план
Случвало ли ви се е да си наумите, че трябва да си направите план, за да сте по-организирани, впоследствие да си измислите план, да го разпишете и … нищо да не свършите от него? На мен точно това ми се случи последната седмица.
Защо не свърших много от задачите, които си бях поставил? Това беше първия ми опит за седмичен план. Още в началото ми беше трудно да го правя (сякаш бях първокласник, пълнещ тетрадката с ченгелчета). Като цяло - неловко. Резултата (плана) беше съмнителен, но все пак беше нещо, някакво начало. И въпреки че го имах налице и се сверявах с него, не успях да го постигна (около 50% от него беше неизпълнен).
Някои забелязани от мен грешки при плана:
1. Не всички събития в него бяха сигурни (най-малкото имаше непотвърдени срещи)
2. спешните, важни, всекидневни събития не бяха правилно отбелязани (като продължителност и време) - даже направо пропусках някои от тях, защото бяха там по подразбиране
3. не обърнах внимание на всички мои задължения
4. Не всяка сутрин имах досег с плана, за да си го припомня, съответно всякакви спешни задачи отклоняваха вниманието ми.
Ясно е, че първия път няма да стане. Грешките са допуснати, анализа е направен, време е за следващия план и следващите грешки! :)
Защо не свърших много от задачите, които си бях поставил? Това беше първия ми опит за седмичен план. Още в началото ми беше трудно да го правя (сякаш бях първокласник, пълнещ тетрадката с ченгелчета). Като цяло - неловко. Резултата (плана) беше съмнителен, но все пак беше нещо, някакво начало. И въпреки че го имах налице и се сверявах с него, не успях да го постигна (около 50% от него беше неизпълнен).
Някои забелязани от мен грешки при плана:
1. Не всички събития в него бяха сигурни (най-малкото имаше непотвърдени срещи)
2. спешните, важни, всекидневни събития не бяха правилно отбелязани (като продължителност и време) - даже направо пропусках някои от тях, защото бяха там по подразбиране
3. не обърнах внимание на всички мои задължения
4. Не всяка сутрин имах досег с плана, за да си го припомня, съответно всякакви спешни задачи отклоняваха вниманието ми.
Ясно е, че първия път няма да стане. Грешките са допуснати, анализа е направен, време е за следващия план и следващите грешки! :)
неделя, 1 август 2010 г.
Четирите квадранта
Четирите квадранта.
"7-те навика на високоефективните хора". Трябва да призная, че където и отворя на тази книга, виждам изброени проблеми, с които съм се сблъсквал (почти всеки се е сблъсквал), както и решението на автора за тях.
Обикновено това са проблеми, които извират от самата същност на човека и взаимоотношенията му с околните. Решенията не са лесни, нито бързи.
Нека да поговорим за времето. От сутрин, когато станем, до (късно) вечер, когато лягаме, ние работим над някоя задача (е, някой път стоим и мислим, пък когато се погледнем - само стоим - шопска поговорка :) ). Често хората живеят в рутината си, без да правят опит да организират времето си, да правят краткосрочни и дългосрочни планове, а даже когато опитваме - проваляме се веднъж, втори път и решаваме че няма смисъл.
Кови също е мислил над този проблем (и съм му благодарен). Разделя времето на 4 квадранта според два признака - спешно и важно.
Спешно - Неспешно и Важно-Неважно.
Примери: спешни и важни неща
- крайни сроков на проекти
- кризи (бъбречни, колата спира да работи, всякакви други)
- поради липсата на финансова независимост, вкарване на пари в месечния бюджет
Спешни и НЕважни неща:
- телефона звъни
- някой ти е пратил мейл с нещо не особено критично за теб, иска бърз отговор
- някой иска да чати с теб в този момент
С други думи - това са нечии други приоритети. Нищо свързано с ценностите, които са обусловени вътре в човека, нищо свързано с личните приоритети.
II и IV квадрант са неспешните неща. IV e квадранта и на маловажните неща (да погледаш телевизия, да се ровиш безцелно в интернет, изобщо - да си губиш времето стабилно :) ).
Когато направих този списък и погледнах последната седмица, осъзнах че почти винаги съм в Спешните квадранти, или в маловажния 4-ти квадрант на удоволствията. Пропускането на втори квадрант е убийство за какъвто и да е успех! Да живееш само в спешните квадранти значи да живееш непрекъснато в някаква криза (дали ще е със здравето, работата, колата, семейството) - все някъде ще гониш възникнал проблем.
Какво се случва във втори квадрант (важния квадрант, но този който винаги можеш да отложиш за утре)? Ето някои от нещата, които ми хрумват:
1. Изграждане на взаимоотношения - да звъннеш на стар приятел, да обърнеш внимание на човека до теб, да помогнеш с нещо на друг.
2. Профилактика - смени маслото и филтрите на колата, отиди на медицински преглед, почисти къщата си.
3. Работа върху дългосрочни задачи/проекти
4. Подготовка
5. Образование
Тези дейности дават нещо на другите около вас, предотвратяват тежки проблеми, дават невероятни резултати след година две. На мен специално профилактиката ми е проблем. Патил съм си от това. Много хора пък, свършили задачите от спешните квадранти, изпадат в безтегловност и се впускат в гледане на телевизия и сериали от интернет, стоене пред Facebook, т.н. (все IV квадрант).
След като стигнах до по-важния въпрос - защо да променя?, трябва да отговоря на следващия - как?
За това - следващия път. А ако не ви се чака - горещо препоръчвам книгата! С всяка следваща страница ми се вдига в класацията.
"7-те навика на високоефективните хора". Трябва да призная, че където и отворя на тази книга, виждам изброени проблеми, с които съм се сблъсквал (почти всеки се е сблъсквал), както и решението на автора за тях.
Обикновено това са проблеми, които извират от самата същност на човека и взаимоотношенията му с околните. Решенията не са лесни, нито бързи.
Нека да поговорим за времето. От сутрин, когато станем, до (късно) вечер, когато лягаме, ние работим над някоя задача (е, някой път стоим и мислим, пък когато се погледнем - само стоим - шопска поговорка :) ). Често хората живеят в рутината си, без да правят опит да организират времето си, да правят краткосрочни и дългосрочни планове, а даже когато опитваме - проваляме се веднъж, втори път и решаваме че няма смисъл.
Кови също е мислил над този проблем (и съм му благодарен). Разделя времето на 4 квадранта според два признака - спешно и важно.
Спешно - Неспешно и Важно-Неважно.
Примери: спешни и важни неща
- крайни сроков на проекти
- кризи (бъбречни, колата спира да работи, всякакви други)
- поради липсата на финансова независимост, вкарване на пари в месечния бюджет
Спешни и НЕважни неща:
- телефона звъни
- някой ти е пратил мейл с нещо не особено критично за теб, иска бърз отговор
- някой иска да чати с теб в този момент
С други думи - това са нечии други приоритети. Нищо свързано с ценностите, които са обусловени вътре в човека, нищо свързано с личните приоритети.
II и IV квадрант са неспешните неща. IV e квадранта и на маловажните неща (да погледаш телевизия, да се ровиш безцелно в интернет, изобщо - да си губиш времето стабилно :) ).
Когато направих този списък и погледнах последната седмица, осъзнах че почти винаги съм в Спешните квадранти, или в маловажния 4-ти квадрант на удоволствията. Пропускането на втори квадрант е убийство за какъвто и да е успех! Да живееш само в спешните квадранти значи да живееш непрекъснато в някаква криза (дали ще е със здравето, работата, колата, семейството) - все някъде ще гониш възникнал проблем.
Какво се случва във втори квадрант (важния квадрант, но този който винаги можеш да отложиш за утре)? Ето някои от нещата, които ми хрумват:
1. Изграждане на взаимоотношения - да звъннеш на стар приятел, да обърнеш внимание на човека до теб, да помогнеш с нещо на друг.
2. Профилактика - смени маслото и филтрите на колата, отиди на медицински преглед, почисти къщата си.
3. Работа върху дългосрочни задачи/проекти
4. Подготовка
5. Образование
Тези дейности дават нещо на другите около вас, предотвратяват тежки проблеми, дават невероятни резултати след година две. На мен специално профилактиката ми е проблем. Патил съм си от това. Много хора пък, свършили задачите от спешните квадранти, изпадат в безтегловност и се впускат в гледане на телевизия и сериали от интернет, стоене пред Facebook, т.н. (все IV квадрант).
След като стигнах до по-важния въпрос - защо да променя?, трябва да отговоря на следващия - как?
За това - следващия път. А ако не ви се чака - горещо препоръчвам книгата! С всяка следваща страница ми се вдига в класацията.
Абонамент за:
Публикации (Atom)