Наскоро разбрах, че ключът към по-висше ниво на осъзнаване, е концентрацията.
От много време съм чувал или мислил, че трябва да съм по-концентриран. Като се има предвид, че след постоянството, именно концентрацията е едно от нещата, които ме дърпат назад и ми пречат да се развивам, има логика защо съм отбягвал тази тема. Трудно е да обърнеш поглед някъде и да си кажеш, че там наистина си зле.
Но сега разбрах тази мисъл и на друго ниво - концентрацията е ключът към овладяване на съзнанието, добиване власт над собствения си мозък. "Вашето съзнание може да бъде най-добрия ви слуга, или най-лошия ви господар" - мъдри думи, но не ги бях свързал с истинското значение на концетрацията. Защото благодарение на нея можете да кажете на вашия мозък "Не, няма да мисля за NBA или последните новини в Днес.бг, продължавам работата си по Х". Мозъкът обаче продължава, като радио станция, да ви залива с въпроси, предложения, мисли (често провокирани от "невинните" реклами по сайтове, телевизия):
- Какво ли е станало с Лейди Гага сега?
- А този БлуМеджик Моб дали наистина е толкова добър? Какво мислят в БГМама за него?
- Виж какво е станало на мача снощи!
- Защо не звъннеш на Х и не си поговорите?
- Хапва ми се нещо сладко. Отиди до магазина. Хапва ми се нещо... отиди...
- Нещо днес съм сдухан. Най-добре е да увесиш нос, защото не ми съответсваш на състоянието ми!
и т.н.
Въпросът е кой държи юздите на вашето битие? Мозъкът или аз-а?
Ако имате цели за годината, седмицата и деня (особено написани) ще е много лесно да отречете 90% от тези мисли, и да използвате потенциала на мозъка за стойностни неща. Ако можете да се съсроточите на 100% върху това което правите, такива мисли ще идват все по-рядко и ще можете да чуете истинските неща, които стават в главата ви, може би дажеи и интуицията ви ще се изостри. Това са моите теории, поне. Дългото пътуване към висшата концетрация ми предстои. Но днес със сигурност направих стъпка напред, усещам се по-осъзнат и разбирам колко е важно да се концетрирам и да свършвам нещата на 100%. Вече пренебрегнах нормалните за мен блуждаения на съзнанието и съм два пъти по-ефективен.
Щом мога аз, значи може всеки :)
Много добре написано, едно късметче от кафе ми се падна веднъж, беше много важно за мен - ламинирах го и си го нося в портфейла
ОтговорИзтриване"Ако остава нещо да се доправи, смятай, че нищо не е направено."
Това ми дава допълнителна мотивация всичко да бъде правено на 100% - нещо с което ми се налагаше да се боря дълго време.