Шестте човешки емоциални нужди според Тони Робинс. "Ако човек намери занимание/среда, което изпълнява поне три от тези нужди, той ще се пристрасти към него/нея".
Примери за пристрастяване: насилие (участие в агитки на футболни отбори); компютърни игри; работа; някакъв спорт или хоби, с несъразмерно отделяно време за него; болезнена зависимост от семейната среда;
Не знам дали тази формула е вярна, но за емоционалните нужди според Тони Робинс бях научил преди около година - и всичко беше толкова логично и вярно. Тъй като бях забравил тази важна информация, а ми се иска известно време да стои на преден план в главата ми (докато стане част от интуитивната ми памет), ще се опитам да я систематизирам тук.
Всички знаем за пирамидата на Маслоу:
1. Физически нужди
2. Сигурност - здраве, работа, семейство, собственост
3. Принадлежност към хора, любов - семейство, приятели
4. Самочувствие - уважение от/към други хора, успехи
5. Само-актуализиране - морал, креативност, липса на предразсъдъци, т.н.
Всяка една от тези стъпки не може да се прескочи, трябва да съществува, за да може човек да скочи на следващото стъпало. Робинс прави нещо подобно, но само за емоционалните нужди на един човек. Според мен шестте нужди, които той описва, се допълват една друга, не е нужно да е изпълнена някоя от тях, за да може да се изпълни друга.
Ето ги и самите тях:
1. Сигурност - тук аналогията с Маслоу е ясна. Заплатата, здравето, покрива над главата, парите в банката.
2. Разнообразие - това противоречи на сигурността. Често проблема на хората, които имат всичко (или поне сигурността), е именно това - липсата на какъвто и да е стимул, опасност, предизвикателство, с което те да се справят. Оттам нататък може да се стигне до различни последствия, от нормални (разнообразни хобита, екскурзии) до изкривени в търсене на удоволствие/адрелин, разнообразие. Парадокса е явен, но съществува, на хората им е нужен баланс между сигурността и разнообразието/предизвикателството.
3. Значимост. Имаше нещо като виц - Какво иска един човек, освен да е сит, с покрив над главата си и със семейство до себе си? Да е прав. Да е прав в своята идея, спор, кауза. Да си прав носи значение за собствената личност. Никой не иска да се събуди един ден и да разбере, че за света е без значение дали съществува или не (нищо че е сит). Според мен, това е една от най-основните и най-пренебрегвани нужди в комуникациите между хората. Често погълнати в собствената си борба за значимост, забравяме да признаем правото от отсрещния за същото.
4. Любов/връзка с други хора - за това всички знаем :) За това е говорено, разказвано, преекспонирано от зората на времето.
5. Растеж, развитие - всеки, който практикува някакво хоби, познава това чувство. Удовлетвореността, че си научил нещо ново. Това се случва и на много други места, но когато хората правят доброволно нещо, в което увеличават познанията си (или мускулатурата си), търсят точно тази нужда.
6. Принос - "Не ща да съм добре, стига Вуте да е зле". Това НЕ е вярно. Хората се чувстват добре, когато дават, помагат. В крайна сметка никой не иска да мисли за себе си като за паразит.
За пример мога да дам шофирането - често съм изнервен от останалите участници на пътя. Те не спазват ограниченията и законите, псуват, засичат те. Когато ми се случи нещо лошо на пътя, най-бързото "лекарство" е да дам път на някого. Чувството на удовлетворение и спокойствие веднага изтрива негативните ми емоции! Щом за нещо толкова ужасно малко може да действа толкова добре, представете си какво ще е ако правим наистина безкористни, добри дела! :)
В заключение мога да кажа, че тези нужди винаги присъстват някъде там вътре в човека отсреща. Ако се постараем да ги видим, да ги разберем и да се съобразим с тях, успехите (вътрешни и външни) няма да закъснеят.
Примери за пристрастяване: насилие (участие в агитки на футболни отбори); компютърни игри; работа; някакъв спорт или хоби, с несъразмерно отделяно време за него; болезнена зависимост от семейната среда;
Не знам дали тази формула е вярна, но за емоционалните нужди според Тони Робинс бях научил преди около година - и всичко беше толкова логично и вярно. Тъй като бях забравил тази важна информация, а ми се иска известно време да стои на преден план в главата ми (докато стане част от интуитивната ми памет), ще се опитам да я систематизирам тук.
Всички знаем за пирамидата на Маслоу:
1. Физически нужди
2. Сигурност - здраве, работа, семейство, собственост
3. Принадлежност към хора, любов - семейство, приятели
4. Самочувствие - уважение от/към други хора, успехи
5. Само-актуализиране - морал, креативност, липса на предразсъдъци, т.н.
Всяка една от тези стъпки не може да се прескочи, трябва да съществува, за да може човек да скочи на следващото стъпало. Робинс прави нещо подобно, но само за емоционалните нужди на един човек. Според мен шестте нужди, които той описва, се допълват една друга, не е нужно да е изпълнена някоя от тях, за да може да се изпълни друга.
Ето ги и самите тях:
1. Сигурност - тук аналогията с Маслоу е ясна. Заплатата, здравето, покрива над главата, парите в банката.
2. Разнообразие - това противоречи на сигурността. Често проблема на хората, които имат всичко (или поне сигурността), е именно това - липсата на какъвто и да е стимул, опасност, предизвикателство, с което те да се справят. Оттам нататък може да се стигне до различни последствия, от нормални (разнообразни хобита, екскурзии) до изкривени в търсене на удоволствие/адрелин, разнообразие. Парадокса е явен, но съществува, на хората им е нужен баланс между сигурността и разнообразието/предизвикателството.
3. Значимост. Имаше нещо като виц - Какво иска един човек, освен да е сит, с покрив над главата си и със семейство до себе си? Да е прав. Да е прав в своята идея, спор, кауза. Да си прав носи значение за собствената личност. Никой не иска да се събуди един ден и да разбере, че за света е без значение дали съществува или не (нищо че е сит). Според мен, това е една от най-основните и най-пренебрегвани нужди в комуникациите между хората. Често погълнати в собствената си борба за значимост, забравяме да признаем правото от отсрещния за същото.
4. Любов/връзка с други хора - за това всички знаем :) За това е говорено, разказвано, преекспонирано от зората на времето.
5. Растеж, развитие - всеки, който практикува някакво хоби, познава това чувство. Удовлетвореността, че си научил нещо ново. Това се случва и на много други места, но когато хората правят доброволно нещо, в което увеличават познанията си (или мускулатурата си), търсят точно тази нужда.
6. Принос - "Не ща да съм добре, стига Вуте да е зле". Това НЕ е вярно. Хората се чувстват добре, когато дават, помагат. В крайна сметка никой не иска да мисли за себе си като за паразит.
За пример мога да дам шофирането - често съм изнервен от останалите участници на пътя. Те не спазват ограниченията и законите, псуват, засичат те. Когато ми се случи нещо лошо на пътя, най-бързото "лекарство" е да дам път на някого. Чувството на удовлетворение и спокойствие веднага изтрива негативните ми емоции! Щом за нещо толкова ужасно малко може да действа толкова добре, представете си какво ще е ако правим наистина безкористни, добри дела! :)
В заключение мога да кажа, че тези нужди винаги присъстват някъде там вътре в човека отсреща. Ако се постараем да ги видим, да ги разберем и да се съобразим с тях, успехите (вътрешни и външни) няма да закъснеят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар