Щастието

Какво значи човек да не е щастлив?
Нека да погледнем обратното - какво значи да е щастлив? Често щастието идва когато дълго време е липсвало нещо (човек е бил самотен, намерил е приятел, нямал е пари - намерил е добра работа). Човек е имал нужда от нещо - постигнал го е. Той се стреми към нещо, тръгва към него и го достига - чувства се удовлетворен. Какво всъщност прави нуждата - тя ни дава цел, посока. Моето лично мнение е, че само когато се стремим към нещо, живеем наистина.
Именно за това игрите (спортни, на карти, компютърни) са толкова популярни - те дават временна цел на хората, които иначе живеят скучно ежедневие, работещи работа заради парите, не заради целта си. Временно оцветяват живота, дават му лесно постижима цел, дават му и удовлетворение (кратко), когато я постигнат. "Човек е наистина човек, когато играе".
Но истинското щастие лежи в трудностите, в тяхното преодоляване. Може би затова то се проявява толкова рядко, и първо човек се чувства наистина нещастен и притиснат от обстоятелствата, преди да може да ги отхвърли и да достигне желаното.

Така че, какво всъщност е нещастието? То може да бъде непостигането на желаната цел - което според мен е поучително, дали защото човека не е правил каквото трябва за да я постигне, дали защото целта не си е струвала. Дали защото това е просто временното състояние преди постигане на успеха, правещ го още по-сладък. От това нещастие човек излиза друг, една стъпка напред в сравнение със старото си аз. Това нещастие ще го научи на нещо. По-страшно е сивото нещастие - да живееш живота си отпуснат по течението, без да имаш особени стремежи, всяка вечер седнал пред телевизора с бира в ръка, за момент забравил за какво всъщност живеещ, всеки ден ходещ на работа, забравил за какво всъщност работиш, всеки ден съжителстващ с някой, забравил защо всъщност живееш с него.