Защо отлагаме? Защо отлагаме нашето развитие? Защо отлагаме нашата работа, задачи, любов, приятелства, топли думи, извинения? Защо отлагаме нашия живот?
Аз самия съм жертва на тактиката на отлагането. Според мен на първо място стои една причина да правим тази фатална грешка - не разбираме. Не разбираме колко малко време имаме на този свят. Живота ни се вижда като нишка, отиваща в безкрая, и често не разбираме колко грешим, докато не се свие до малка, болезнена точка. А тогава може да е късно да го променим, защото сме отложили едно, две неща…
Един преподавател казал на учениците си - живейте до следващата седмица, сякаш това е последния семестър на вашия живот. Някои от тях се опитали да го направят, и изживели най-пълноценната седмица за години наред. Изведнъж всяко действие, което извършвали, станало важно, започнали да мислят за ценните неща, за времето, което имали, за това какво са, какво са постигнали в света, какво са направили с душата си. Казали на най-близките си, че ги обичат, прощавали на провинилите се спрямо тях, обърнали внимание на приятелите си.
Направили неща, които всеки човек е длъжен (за себе си, за собственото си самоуважение) да прави, които смятали за важни, но неспешни. Ако мислим, че живота е дълъг и ще прости нашето закъснение, можем да останем лошо изненадани. Само осъзнавайки нашето място в света, можем да изпълним действията си със сила, смисъл, да видим нашата цел. Да направим нещата както трябва.
Първата крачка, като всяко знание, е да го осъзнаем с ума си. Втората - с нещо, което е по-дълбоко, със сърцето си, душата си, наречето го както искате. Когато едно познание стигне там, стане част от човека, тогава той наистина знае. Знае че дните му са преброени и трябва да се отнася с тях като със скъп дар, даден му, за да изпълни целта си в този свят. И да действа както са действали най-великите на този свят - неотклонно към своята цел, даващи на хората около тях толкова, колкото могат да дадат.
Когато научим това със сърцето си, как можем да си позволим да отложим важното за утре?
Стивън Кови, навик 2 - започни с идеята за края.
Карлос Кастанеда, "Пътуване към Икстлан":
"Съсредоточи вниманието си върху теб и твоята смърт без угризения, без тъга, без тревога. Съсредоточи вниманието си върху факта, че нямаш време, и нека делата ти текат спокойно. Нека всяко твое дело бъде последната ти битка на земята. Само така делата ти ще бъдат справедливи и силни. В противен случай те ще бъдат, докато си жив, дела на един плах човек … Повечето хора скачат от едно дело на друго без никаква борба, без мисъл. Ловецът, напротив, преценява всеки ход и тъй като притежава вътрешно познание за смъртта си, продължава своя път разсъдливо, като че всяка негова постъпка е последната му битка … Ловецът отдава дължимото уважение на последната си битка. Съвсем естествено е последното му деяние на земата да бъде най-доброто, на което е способен".
randy pausch, Последната лекция:
http://www.youtube.com/watch?v=ji5_MqicxSo
Въпреки многото работа, пак ти е останало време да писателстваш... Успех! :-)
ОтговорИзтриванеМисля, че разбирам какво се опитваш да кажеш. Проблемът е, че тоя пост е повече надъхващ отколкото теоретически издържан. Съгласен съм с това, че трябва да се действа, да се развиваш постоянно, но не "като за последно". Ако си истински програмист, то тогава няма да е необходимо да ти обяснявам концепцията на greedy алгоритмите. Този пример за студентите и едноседмичният семестър е точно greedy. А какво знаем за greedy? Че не генерира оптимални решения. Големите неща се градят с дългосрочни планове, а не краткосрочни приливи на страст. Човек винаги трябва да е вдъхновен, следователно е по-удобно да мисли в перспектива.
ОтговорИзтриванеЖивотът кратък ли е? Не знам, но и няма значение. Колкото толкова, ние трябва да работим за развитието си на макс във всеки един момент.
А защо повечето хора не го правят? Повечето нямат цел в живота, защото не виждат нещата в дългосрочен план. Тоест те най-вероятно имат някаква, но тя е толкова отдалечена от текущото им състояние, че не я виждат. Следователно няма за какво да се борят.
Каква е друга възможна причина? Страх от неуспех. Темата е прекалено дълга (материал за моят бъдещ блог).
И ест поредната статия за раширяване на кръгозора http://en.wikipedia.org/wiki/Need_for_achievement