Пълната чаша

Нека да поговорим за информацията. Тя буквално лети навсякъде около нас, залива ни, понякога даже ни дави. Отваряме ФБ, отваряме някой новинарски сайт, пускаме телевизора, даже като вървим по улицата ние сме облъчвани с информация. Нужно ли ни е това?

Вътрешно повечето хора усещат, че това количество данни изобщо не е нужно на един беден мозък, опитващ се да изгради все пак и някакви собствени мисли, ценности. Ние сме се научили да филтрираме, отсяваме, отхвърляме на момента 90% от цялата тази информация. Това е изключително полезно за нашия мозък (не искаме да прегрее като пренатоварен процесор, нали?) Но това създава един проблем - в комуникацията. Даже когато говорим с хората, много от нас вътрешно пресяват количеството информация, поето през деня, а изслушваме човека с половин ухо, и на всичкото отгоре ето какво ни казва вътрешния глас докато "слушаме":

Това го знам…

Това не е вярно, четох вестника вчера…

Интересно, но май нямам време за това…

Това го знам…

Уу, че интересни обеци…. (това обикновено не са мъже)

А това изобщо не е интересно….

Нашата чаша е пълна! Догоре! Ако искате го наречете някак по друг начин - кладенец, капацитет - ние се опитваме да го запълним целия… и успяваме. С абсолютно ненужни неща, с приоритизираната информация на някой друг, с "Листопад" или "Lost", с няколкото стотин снимки от сватбата на някой, който не познаваме, с нечии други мисли! А отказваме да изслушаме човека до нас.

Хората се опитват да бягат от това по различни начини - ходят на йога, медитират, слагат си слушалките и надуват силно музиката (между другото, просто още информация). Не казвам че това не върши работа, напротив. Всеки намира някакъв начин.

За себе си ще се опитвам да направя едно нещо - всеки път, когато седна да говоря с някой друг, да изпразня чашата. Аз не знам нищо, не помня нищо - тогава ще мога да разбера човека както трябва.

PS. А ето и едно клипче донякъде свързано с темата:

http://www.youtube.com/watch?v=HUxi-Zc45tA